1- ЗА ПЪРВИТЕ И ЗА ПОСЛЕДНИТЕ НЕЩА

Уханието на цветовете омайва.

Заблудата е направила човека толкова дълбок, нежен, изобретателен, за да отгледа едно цвете като религиите и изкуствата. Чистото познание не би могло да го стори. (Когато ни разбули тайната за същността за света, ще ни причини на всички ни най-голямо разочарование.)

3 - РЕЛИГИОЗНИЯТ ЖИВОТ

Християнството като древност.

...някой, който кара последователите си да пият кръвта му; молитви за сбъдване на чудеса;
грехове, извършени към бога, изкупени пак чрез бога; страх пред едно отвъдно, пътят към което е смъртта.

6 - ЧОВЕК В ОБЩУВАНЕ С ДРУГИТЕ

Защо противоречим.

Човек често противоречи на някое мнение, докато всъщност му е несимпатичен само тонът, с който се поднася.

7 - ЖЕНА И ДЕТЕ

Маски.

При някои жени напразно ще търсим душа и сърце, защото те са само маски. Мъж, заловил се с подобни, почти призрачни, неизбежно неудовлетворими същества, е за окайване...

9 - НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ

Странникът.

Който поне малко е познал свободата на разума, може да се почувства на земята единствено като странник, макар и не като пътник към последната цел; защото такава няма. Но положително той ще иска да види и ще държи очите си широко отворени, за да не пропусне нищо, от това, което става по света. Ала той никога не бива да се привързва твърде силно към отделни неща, в него трябва да е жив духът на неуморното скиталчество, който се радва на смяната и на преходността....и сърцето му, уморено от скитане ще помръкне. Но огрее ли го утринното слънце, сякаш пламнало в божествен гняв, и разтвори ли

се градът, той ще съзре в лицата на обитателите му по-голямо мъртвило, повече кал, вероломство и несигурност, отколкото извън портите му; и денят ще стане по-лош и от нощта. Такава би могла да бъде участта на странника...А после, потопен в благодатния покой на предобедния час, когато тихо се разхожда под дърветата, за него ще падат иззад гъстата им шума добри и полезни неща - даровете на всички онези свободни духове, чието обиталище са планината, гората и самотата, и които също като него, верни на своя ту весел, ту замислен нрав, са странници и философи